Billed as "The Only Band That Matters", they are considered one of the most influential acts in the original wave of British punk rock, with their music fusing elements of reggae, dub, funk, ska, and rockabilly. The band also contributed to the post-punk and new wave movements that followed.
For most of their recording career, THE CLASH consisted of lead vocalist and rhythm guitarist Joe Strummer, lead guitarist and vocalist Mick Jones, bassist Paul Simonon, and drummer Nicky "Topper" Headon.
DISCOGRAPHY:
-The Clash (1977) -Give 'Em Enough Rope (1978) -London Calling (1979) -Sandinista! (1980) -Combat Rock (1982) -Cut the Crap (1985)
Дълга вечер, по дяволите! А в сряда рядко е така – обикновено в средата седмицата всичко е бавно и мързеливо, а големите планове и мечти са насочени към наближаващия уикенд. Но пък може би всяка сряда вечер трябва да бъде толкова шумна и дълга – това би направило нещата значително по-интересни.
Но, ясно е, няма как всяка сряда да имаме насрочена среща с ултравлиятелни музиканти като DREAM THEATER, затова поставяме тази в графа “особено специални”.
Продължителността (300 минути!) пък се дължи на фестивалния формат на събитието – на сцената се качват пет съвсем различни групи, представяйки всичко от неокласическо хеви до технически претоварен метълкор, авангарден алтърнатив и прог метъл. В това разнообразие няма нищо случайно – такава е основната концепция на това изтощително събитие, носещо названието ‘Sofia Dream Fest’.
Първи са STOP THE SCHIZO, които имат кофти задачата да открият музикалния пир още в късния следобед – пред доволно празна зала. В състава са наши приятели и изобщо хора от всякакви важни български групи (Mental Architects, Cigaretta, Ер Малък), стилът е доволно неясен (но клони към алтърнатив/инди рок), а впечатленията ни от тях до момента са нееднозначни. Това обаче е най-приятният им лайв, на който сме присъствали – кратък, но пък доста съсредоточен и даващ надежди за бъдещето.
По някакъв особен начин ALEXANDRA ZERNER и нейният бенд звучат като идеалния съпорт за DREAM THEATER. Стилово двете банди са доста, доста различни, но инструментелното неокласическо хеви на ZERNER е майсторски изпълнено, разнообразно и със силно прог влияние – нещо, което вече пълнещите залата фенове на DT оценяват подобаващо. Основното тук е нейната китара – тя свири на нея по-уверено от Малмстийн, а и парчетата й са значително по-приятни от новото творчество на шведския майстор, ако питате нас.
ODD CREW са ясни. Те са най-обиграната от всички български групи тази вечер и това си личи. Забиват кратко, но силно, рифовете им лепят шамари на всеки, намиращ се наблизо, вокалите на РАЙКОВ са на ниво, а пред оркестрината се събира малка ODD CREW агитка, която се радва толкова ентусиазирано, сякаш гледа хедлайнерите на събитието. Много емоционално и професионално момчета, палци горе.
Колко често се случва това? ДЖЕЙСЪН РИЧАРДСЪН и ЛЮК ХОЛАНД, които свирят заедно с DREAM THEATER на доста концерти това лято, се оказват най-слабата от всички “подгряващи” банди за вечерта.
Безсмисленото ултрабързо свирене е едновременно мастурбационен хеви метъл, но и технически съвършен, но бездушен метълкор/джент, който би паснал малко по-добре на случващия се наблизо концерт на WHITECHAPEL…
С единствената разлика, че дори метълкор бандите имат по-ясна представа как да правят добри парчета, които не звучат като ултрашумни, себезадоволяващи инструментали. РИЧАРДСЪН и ХОЛАНД ни доставят само скука и главобол, уви.
В сравнение с концерта на DREAM THEATER преди 5 години във ‘Фестивална’, сега феновете са поне два пъти повече. ДЖЕЙМС ЛАБРИ бърза да отбележи това, както и факта, че атмосферата в Зала 1 му се струва “по-интимна” от евентуален концерт на открито.
Фестивалният сет на бандата е до голяма степен стандартен – основна част в него заемат парчета от най-новото им издание ‘Distance over Time’, плюс задължителните вметки от така важните други албуми.
До голяма степен сме благодарни, че не чуваме ‘Pull Me Under’ (не защото парчето не е чудесно, а защото вече сме го преживявали много пъти), а в един момент звучи ‘Peruvian Skies’ – от вероятно най-непопулярния им албум ‘Falling into Infinity’. Отличен избор, а и парчето (и албумът) заслужават повече внимание.
И въпреки че ‘Distance over Time’ никога няма да бъде любимото ни DREAM THEATER издание, на живо парчетата от него звучат доста по-хубаво и ударно, отколкото на запис. ‘Untethered Angel’ е екстра за начало, ‘Barstool Warrior’ е супер лайв изпълнение, но по точки определено печели ‘Pale Blue Dot’, което е и нещо като завършек, преди задължителния бис.
Няма как да си кривим душата – най-важното тази вечер е ‘The Dance of Eternity’ от втората част на ‘Metropolis’, както и ‘In the Presence of Enemies – Part I’ от ‘Systematic Chaos’ – големите доказателства защо групата и заслужила своето място сред най-големите в световния прогресив рок и метъл.
Естествено, на моменти DREAM THEATER са прекалени, вокалите на ЛАБРИ не са най-добрите, звукът понякога издиша, но всичко това са неща, които очакваме много преди да стъпим в Зала 1. Всъщност е доста приятно да видиш непогрешимото свирене на ПЕТРУЧИ и клавирната лудост на РУДЕС, за да знаеш, че си на правилното място.
DREAM THEATER продължават да бъдат важна студийна и още повече – силна лайв банда, която неслучайно привлича подобна огромна публика – тук има постоянство и стил, които на са от днес за утре. В крайна сметка, цялото чакане и дългата сряда вечер си заслужаваха.